Дъждът във този ранен час
запял е тих рефрен.
Учуден се заслушах аз,
той пееше за мен.
Разказваше със мокър глас
какво съм изживял.
Но май пропусна важна част,
която е проспал.
- Поспри! - прекъснах го тогаз,
сърдит и възмутен.
- Не съм деспот лишен от страст,
към чувства ощетен.
Обичах, страдах и горях!
Човешки съм живял.
Така че не пиши ми грях,
щом някъде си блял.
Дъждът утихна в миг тогаз
- пропуснал бе дори,
каква любов съм имал аз,
емоции какви.
Засрамен, за минутка спря,
умът си подреди
и най-накрая май успя,
без грешки да вали.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар