СЪЛЗА ПО ЖИЦАТА

Простена камък, скърши се.
Парчета по друм паднаха.
Змии изпълзяха под него
и де що мърда нападнаха.

Есенно цвете стъпкаха,
мравка го в земя отнесе.
Камбани тежки са млъкнали
- захапали са ги бесове.

Просек гърба си превива,
да вдигне дребна парица.
Лястовичка проплаква,
сълзa се стича по жицата.

Седем се дните хванаха,
хоро извиха в гората.
Седем огньове пламнаха,
та разгневиха водата.

Дали се зора обиди,
или във мрака остана,
но слънце веч се не види.
Лисица мишка е хванала.

Тръгвам, че вече свърши се
чудото ми, проклетото.
Камък простена, скърши се.
Мравки изядоха цветето.

автор: Nicky