КОРАБ

Изгубил посока сред синята шир
и с пътник единствен на борда,
кораб превозваше купища лири
и дрехи за глезени лордове.

А пътникът гаснеше бавно от глад,
отдавна храната му свърши.
Не беше му време, бе толкова млад,
днес трийсет години навърши.

На тежки коприни човекът се свлече,
в каюта луксозна до блясък.
А призрачни сенки на мъртви човеци
устата му пълнеха с пясък.

Тогава извика: Разменям парите
и всички натруфени вещи,
за къшейче хляб, за пакетче бисквити,
или за паничка със леща.

Луната танцува с талази бездънни
и с кораб изящен флиртува.
А пътникът вече не чака да съмне,
не плаче, не вижда, не чува.

Човекът е роб на предмети шикозни,
на злато, на приказни къщи.
И само в беда щом изпадне, си спомня
за своята истинска същност.

автор: Nicky