ЛОВЕЦЪТ НА СТРАННИ НЕЩА

Вървиш през гората, преметнал си пушка на рамо.
Ходиш приведен, не стъпваш на съчка и камък.
Ловец си отдавна, убивал си мечки, сърни.
Но най ти харесва да стреляш когато вали.

Когато застреля синята мечка - валеше.
Във време подобно застреля червеният вълк.
Щом не е нормално - трябва да бъде убито!
Това бе девизът на твоя, ловджийския дълг.

Мечката имаше цел - да нахрани мечетата!
Вълкът към потока бе тръгнал да пие вода.
Не стигнаха своята цел, бяха твърде различни.
Цвят в чернобялото! Ти не допускаш това.

Пушката сваляш, промъкваш се тихо до храста.
Свърши гората... пред теб - слънчогледови ниви.
Пак заръмя, ти се целиш в зеленият заек.
Тревно зелен, като рано узряла коприва.

Не убивай зеленият заек, не стреляй по него!
Нека стигне до своята цел - слънчогледите.
Прибери се във своята къща, ловецо на странното.
И не идвай в гората, живей си със своите във селото.

автор: Nicky