ЧИСТИ ОЧИ

Аз съм празна, пластмасова кукла,
с бодър вид и щастлива усмивка .
Сервитьор съм във бар "Настроение",
мия чаши и чистя покривките.

На вратата посрещам ви още
и ви водя до масата в ъгъла.
Там наливам ви в чашите щастие,
та оставате в бара до мръкнало.

Щом отпиете, бавно разлива се
във телата ви скъпата течност.
Та попиват и кръвните клетки
от щастливата, влюбена вечност.

Аз съм празен отвътре, не мога
и да искам да пия от нея.
Да, усмихнат съм, ала най-тъжните
с най-щастливи усмивки се смеят.

Отлетя ми душата нанякъде,
без сълзи, без тъга, без въпроси.
Може би  с мъх покрита и с плесен,
във сърцето си някой я носи.

Ненужна е там, а при мене излишна
и за себе си, милата, плаче .
Но чашите пълни ви с щастие чисто,
приветлив и весел палячо .

След работа лягам в леглото да спя.
Просто спя - не мечтая , не мисля.
Тъй затварям очите си аз. Сутринта
отварям ги - празни, и чисти.

автор: Nicky