Пропускане към основното съдържание
Изведе Венера със тънка каишка
нощта на априлска разходка.
А свежият вятър побутна с въздишка
в реката заспалата лодка.
И тихо водата с вълни зашумя,
с брега заговори си нещо.
Сякаш се срещат във скъп ресторант
любовници, с вино и свещи.
А лодката клати се празна, сама.
Но знае, че тя е излишна.
Реката не може и миг без брега
и той без реката е нищо.
Тук лодки безброй по реката пълзят,
с номера, рядко имат си име.
Река, тъжна лодка и сигурен бряг,
във пролетно-нощна идилия.
автор:Nicky
Коментари
Публикуване на коментар