и съм билка прикрита в тревата.
Аз помръднах пердето ти в стаята,
а нощес ти затръшнах вратата.
Аз в съня ти те хванах натясно
и с език те погалих по гушата.
Аз химера съм, дива и бясна.
Виждам всички, които не слушкат.
Аз докосвах гърдите ти в тъмното,
изкушавах те в сънища мокри.
Разпозна ме едва на разсъмване,
и облече си бялата рокля.
Годеница бъди ми, прекраснице!
Полети с мен над людското стадо.
Всички мигове с мене са празници,
и ще бъдеш завинаги млада.
Невъзможен съм, знам, но с възможности.
Мога в твоето “диво” да вникна.
Същество съм, от всички най-сложното,
затова появих ти се... в стих.
автор: Nicky
Коментари
Публикуване на коментар