КРАСИВИ ЧЕРУПКИ

Кога се превърнахме в камъни хладни 
и крием засрамени всичко човешко?! 
Не търсим подкрепа дори ако паднем 
и все не признаваме своите грешки. 

Обвихме с цимент и олово душите. 
Кога стана всичко... и как пък успяхме?! 
Понесли съмнения - в нас и във всички, 
животът си някак нелепо проспахме. 

Край мен всеки ден крачат толкова хора, 
наперени, устремни, горди, красиви. 
Но в тях щом надникна ме гледа с умора, 
легион от замръзнали статуи сиви. 

Ето ви чук, разчупете се смело,
излезте от тез бетонирани дупки! 
Или стискайте зъби и свеждайте чело, 
обвити в студени, красиви черупки. 

автор: Nicky